Всяка година очаквам 15 декември. Това е денят в който пиша и говоря само на теб. Тази ще споделя с теб какво казвам, мисля и пиша.
Отново постъпвам егоистично. Пиша, за да успокоя виновната си душа, за да излея останалата болка, любов, мъка, страст и всичко, което е там вътре.
Всяка година на 15 декември излизам сама да вечерям, за да бъда със спомена. Всяка година на 15 декември говоря единствено с теб. Това е толкова щастлив ден. Един, който осмисля толкова неща. 12 години. Щастлива съм. Защото те има. Защото си щаслив, защото никога не се промени, а остана странен, неразбран, но с голямо сърце!
Всяка година очаквам 15ти декември, за да ти пиша. Цяла година, всеки ден, всяка минута и секунда съм до теб, но избрах един ден, за да ти пиша, за да говоря с теб, да те усещам и да те имам.
Винаги съм се чудела как може животът на хората да се измерва в точен брой години, независимо от възрастта. Моят се измерва с 12 години. През всички тези години, ти спираше дъха ми, спираше света ми да се върти. Да, измерва се смисълът, тоест важните неща, онези малките, които ми даваш. И сякаш беше вчера...

Като всяка сутрин и тази на път за работа си пуснах радиото. Винаги слушам едно и също, но днес го смених, само за да чуя онази песен, нашата...
Обичам те!