Някой ми каза, че не е добре да слагаш заглавие. Върху разказ, снимка или каквото и да е било, защото възприятието на всеки е различно.
Не знам какво заглавие да сложа, дори не съм наясно какво искам да напиша. Опитвам се да не използвам негативните думички "не" и отрицанията, като си въобразявам, че така мисля положително.
2011 отмина като миг. Нямаше какво да пиша тук, защото бях безкрайно, безгранично, необяснимо, неконтролируемо, безусловно щастлива. Човек не пише, когато се чувства така. Тогава не можеш да мислиш или пък прекалено много мисли преминават и всъщност нито една не спира, за да я облечеш в думи.
Всичко истинско се случвало три пъти. Ами честито на печелившите. Хайде и това изживяхме. И сега какво?
Третият път обаче ме уби, тотално ме уби. Всъщност, като себеуважаваща се личност правя опити да продължа, да стана, да се събудя, отново да искам, отново да търся, мечтая, да имам. Ама не, в момента в който само вдигнат поглед....и бааааааааам поредната кофа лед отгоре ми. Та как успяваш убита, да ме убиваш?
Как разбираш кога ми е най-болно, най-тежно и бесмислено и точно тогава да се обадиш и да човъркаш? Явно това си е изкуство.
Аз ще стана, и ще съм щастлива и ще продължа да вярвам в истинското, искреното, безусловното.
А ти! Ти си спомни, че светът е кръгъл и всичко се връща отново и отново.

P.S. пожелавам си една Нова Година и едно простичко "hm".