Слънцето пече толкова топло и приятно, а вятърът гали всяка частица кожа. Може да усетиш във въздуха уханието на нежност, мечти и вълни. Гонещите се надежни, надпреварващи се с вълните на океана.
Сърфът този път ме слушаше, поемаше желаната посока, като пореше с бясна сила водите. Адреналинът ми се качваше до най-високата си точка, винаги когато трябваше да отскоча от всяка по-висока вълна. Усещането за напрежение и свобода в едно ме караха да се чувствам абсолютно недостижима и силна.
Сърфирането е като живота ми. Прескачам проблеми, пречки, боря се за надежди и мечти. Само, че не винаги сърфът на живота ме слуша, както сега...
Празните огромни плажове, празните скали и води, жаркото слънце и писъците на гларусите. Цялата тази огромна, неописуема красота и сила, за какво са ми? Носят ми само самота. Теб те няма да я споделим. Всеки път чувам само ехото си и нищо друго. Липсваш ми! Липсва ми гласът ти, усмивката ти, погледът. Не е минала и секунда без мисълта ми да е при теб, нощите са най-трудни - редуват се красиви сънища и кошмари, викам, будя се и не мога да спра да съм до теб.
 :) Затварям очи и мога да те видя. Всяко едно отмерено и премислено движение, всяка една дума като по план. Завиждам ти. Дори и в собствения си затвор изглеждаш на свобода, подскачайки почти весело. Иска ми се отново да можех да надникна там вътре надълбоко в теб и да помечтаем, За звездното небе, за пеперудите, за всяка малка прашинка пясък, за уханието на сняг, за хилядите други неща, които останаха там някъде назад, неизказани. Така ми се иска да те докосна, без допир, да усетя отново ритъма на сърцето ти, нежността на устните ти и да изгоря в погледа ти.
Всяко хубаво нещо се случва три пъти, казват хората.
Трябва да се махна, за да дам шанс.
Това е мазохизъм. Да се убиваш всяка една секунда.