Навън е адска жега, а в мен е невероятен студ. Няма дреха, която да ме стопли, просто няма...
Толкова много неизказани неща, толкова много премълчаване, толкова много болка. Дори нямам сили да попитам защо...
Студено ми е. Много ми е студено, на душата, на сърцето, светът ми се вкочени.
Няма сън, няма начин да поема глъдка въздух.
Развалина, в това се превърнах. Вкоченена развалина.
Няма и не мога да се моля. Свободата е над всичко.
Затварям си очите и се надявам да си тръгнеш, но ги отварям, само за да разбера, че си още тук. Реките от сълзи капят и пресъхват, за да капят отново, а ти си още тук. Върви си, не се връщай.